Кръгла маса на тема ромският фокус по ФМ на ЕИП и НФМ - научени уроци, предизвикателства и идеи

22-02-2024 10:22

Повече от 100 представители на различни институции, международни организации, общини и неправителствения сектор, взеха участие в събитие за представяне и обсъждане на резултатите от мерки насочени, към ромите и подкрепени от Финансовите механизми на ЕИП и Норвегия. „Ние затваряме програмния период и сме на прага на следващия. Сега е време да направим съответните изводи, да отчетем какви са научените уроци и какви са бъдещите предизвикателства,“ отбеляза в откриващите си думи ръководителят на координационното звено на финансовите механизми – Иван Иванов. От страна на донорите, думата взе Анлауг Ронеберг, старши съветник в МВнР на Норвегия. Тя отбеляза, че ромите са най-дискриминираното малцинство в Европа, със затруднен достъп до образование, здравеопазване и в риск от бедност и престъпления от омраза. „За нас е важно да чуем вашият опит – какво работи и какво не, какви предизвикателства и успехи сте имали в процеса на изпълнение на проектите. Ромското включване и овластяване ще останат сред приоритетните програмни области в новите финансови механизми и се радваме, че научените уроци са част от темите на днешното събитие,“ заяви г-жа Ронеберг.

Събитието продължи с представяния на успешни проекти по различните програми и обсъждане на научени уроци и предизвикателства.

По време на събитието, успяхме да поговорим с някои от хората, работили по подкрепените проекти.

Николай Стоичков, ф-я „Не мигайте пред българското кино“ и Росица Гущерова-Казакова, ф-я „Пространства“ – проект Free Spirit Art запознава деца от с. Орешене, гр. Ябланица, с. Селановци, с. Склаве, с. Христо Даново, гр. Карлово и град Кричим с изкуствата кино и театър.

Росица: „Двете фондации имат партньорства и преди проекта и правят ежегодни срещи с деца в малки населени места. Решихме, че това е добра възможност да надскочим своите страхове и задръжки и се впуснахме в това приключение. Ние работихме с деца в 5 населени места, повечето от тях села. Достъпът до култура е изключително ограничен. Децата направиха изкуство преди да са гледали изкуство. Голяма част от тези деца не са посещавали нито кино, нито театър или изложба. Не знаят какво е. Влязоха в темата с огромно любопитство, но и с характерната за сегашните деца забързаност – търсят да постигнат бърз резултат. Трябваше да преодолеят това, да имат търпението да видят финалния резултат.“

Николай: „Децата идват с огромно любопитство, но по-големият проблем са родителите, които ги възпират да идват. Даже имаме случаи, в които родителите казват „ти повече няма да ходиш, защото не знаем от къде идват и какви са тези хора“. Някои родители на момичета се притесняваха дали децата им няма да бъдат откраднати.“

Росица: „Липсата на доверие е защото те живеят в много изолирани общества и всяко ново нещо е страх. За това работихме с училища партньори. Когато имаш изградено партньорство там, няма да има проблеми. Базата в училищата е значително подобрена. Директорите създават среда, за да мотивират децата с нещо повече от традиционния обяд.“

Следващата ни среща беше с Айлин Джафер - мениджър на проекти по „Фонд Активни граждани“.Тя  работи приоритетно по „Менторска подкрепа за студенти от ромски произход, изучаващи здравни специалности“ и „Стипендиантска програма за студенти от ромски произход, изучаващи здравни специалности“

„Стипендиантката програма за мен е един от най-вълнуващите проекти този програмен период, тъй като става въпрос за подкрепа на ромски студенти, които имат амбицията да се обучават по медицински специалности и в същото време да развиват своите общности. Един от най-интересните компоненти, освен подкрепата със стипендия и менторство, е възможността да организират малки проекти в своите общности. Което значи, че те имат възможност да планират от началото до края един малък проект или кампания, които да проведат на терен. И всяко лято се случват най-вълнуващите неща, когато нашите стипендианти отиват на терен, запознават се с общности, които не познават толкова добре и така се създава възможност самите ромски общности да ги видят като част от тях.

Изборът на студенти винаги е бил на конкурсен принцип, така че конкуренцията беше доста тежка. От началото на програмата през 2018 г. до сега наблюдавам завъртането на едно цяло поколение, което е започнало и завършило и сега вече имаме много първокурсници и ефектът се мултиплицира. Идеята е менторите да са достатъчно близки, като професионален път, до стипендиантите. Целият процес на подбор и напасване е свързан с много проучване кой какво е правил през годините. Има и общности и контакти между самите студенти, като виждаме, че се подкрепят взаимно и обменят информация. Имат и собствена мрежа за обмен на информация.

Раздали сме над 270 стипендии, подкрепили сме 120 студенти. А след края на тази академична година ще имаме около 50 завършили студенти, които са успели да приключат висшето си образование благодарение на програмата.“

Константин Райков разказва, че от 21 години е в системата на МВР и винаги е бил квартален във Факултета.

„Обучиха ме да бъда обучител и това допринесе много за работата ми – научих много от колегите, обменихме опит. Минахме през периода, в който и аз бях обучител. Беше предизвикателство за мен.“

Обученията са част от проекта „Подобряване на координацията и диалога между полицията и ромското общество“, финансиран по Програма „Вътрешни работи“. В рамките на проекта се ремонтират и оборудват и 20 приемни в ромските квартали в София, Бургас, Варна, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Видин, Монтана, Сливен и Ямбол. Реновираните приемни ще създадат по-добри условия за работа на полицейските служители, ще създадат повече комфорт на хората, търсещи подкрепата на полицията и ще бъдат контактна точка при възникването на проблеми за местните общности.