04-08-2022 09:53
Те са малки – нямат още 18 години. Деца и младежи, които бягат от война и мобилизация. Предимно момчета, тръгнали без семейство и роднини, без да говорят езика на страната, в която отиват. Опасностите пред тях са толкова много, но това не ги спира. Най-често идват от Афганистан, Сирия, Ирак, достигат българската граница през Турция и искат да получат статут на бежанци. Настаняват ги в едно от двете защитени зони в регистрационно-приемателните центрове в кварталите Овча купел и Военна рампа, където прекарват дълги скучни дни в изчакване на административни процедури. За първите 6 месеца на тази година, броят на тези деца достигна близо 1 400. Какво се случва с тях след това? Важна роля играят неправителствените организации и доброволците. Две от тях – Сдружение „Каритас София“ и „Съвет на жените бежанки в България“ изпълняват проект „Подкрепа за бъдеще“ по Норвежкия финансов механизъм. Целта е 800 деца да получат помощ за достоен и сигурен живот и най-вече – за едно истинско детство с приключения, игри и изкуства в позитивна среда. Разбира се, гледат и към бъдещето с образованието и кариерно ориентиране за по-големите. Това се случва с активното участие на компании, които развиват социална коорпоративна отговорност и канят на гости непридружени непълнолетни младежи за мотивациони срещи.
Заедно с група от 9 младежи, предимно на 16-17 години, посещаваме офиса на IBM в София. Посрещат ни Мария и Кати, и двете от IBM България, които ни хвърлят в дълбините на компания със 111 години история, с над 300 000 служители в повече от 175 държави и един от водещите световни експерти в областта на облачните технологии, изкуствения интелект, квантовите изчисления, киберсигурността и специфичните за индустрията решения. В България IBM присъства от 30-те години на миналия век. Научаваме, че компанията предлага много възможности за кариера на хора с различно образование и умения, за предпочитане с владеене на английски език. И тук младежите чуват важно послание: „Да имаш цели, да учиш и крачка по крачка да ги постигаш“. Кати, която работи в IBM България като партньор по обучението, разказва повече за обучението на нови служители и заявява, че би било чудесно да се срещне отново с младежите, когато кандидатстват за работа в IBM. Оказа се, че те много обичат да разговарят и единствено езиковата бариера затруднява този процес. Тук безценна е помощта на Каритас – София, която провежда сесии за езиково ограмотяване по български език за децата.
Домакините също помагат да общуваме по-свободно, като канят всички да се представят и разкажат за себе си. Научаваме, че макар всички да харесват футбола, някои искат да станат лекари, сладкари, шофьори. Въпреки трудната си съдба, децата не са се отказали да мечтаят. С вдъхновяващи думи се включват трима души от мениджърския екип на IBM – “Да не те е страх е суперсила и всички ние сме супергерои. Не позволявайте на страха да пречи на мечтите ви,” казва Мартин Конакчийски. Неговият колега Заки Абдулрахим е с баща палестинец. Той разменя по някоя дума на арабски с младежите и с това веднага получава вниманието им. След което окончателно ги спечелва с робот на колела, който всички имат възможност да управляват и при желание програмират.
Младежите имат възможност да разгледат работните зали в компанията и да видят клипове, показващи ежедневният ритъм на работа на един служител. Мохамед, Насър, Асад и приятелите им си тръгват с малки подаръци за спомен и пожелания за нови срещи и успех по пътя напред. За всички нас, които ги придружаваме, е видим ентусиазмът, с който те напускат сградата на IBM, вдъхновени от добрите примери и милите и позитивни хора, с които се запознават днес.
Посещението завършва, но за децата лятото тепърва предстои. Сдружение „Каритас София“ и „Съвет на жените бежанки в България“, чрез проекта, са се погрижили то да бъде интересно и полезно. Планирани са общообразователни програми, посещения на музеи, излети, игри на трамплин и батут, приятни часове на басейн, конна езда, катерене и срещи с множество доброволци, като част от работилници по занаяти. И всичко това с много сърце и душа и най-вече с пожелание един ден младежите да се съберат със семействата си и да знаят, че светът не е само лагер и че имат шанса да бъдат Някой.