За пътя от ромския квартал на гр. Бяла Слатина, до докторската степен на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – историята на Георги Георгиев

от ляво на дясно: Георги Георгиев, Яница Радева, поет и писател - водещ на събитието, доц. Радослав Спасов - научен ръководител на Георги
от ляво на дясно: Георги Георгиев, Яница Радева, поет и писател - водещ на събитието, доц. Радослав Спасов - научен ръководител на Георги
24-04-2023 15:52

145 години след създаването си, събрала близо 8,5 милиона документи, Националната библиотека "Свети свети Кирил и Методий" има важната роля и на пазител на културното многообразие. Така се ражда проектът „Единство в различието“, който представя 8 събития, наречени „Етнокафене“ интелектуалци, писатели и творци от еврейски, арменски и ромски произход.  

Днес се срещаме с Георги Георгиев - Гюнтер, който момента работи по следдипломна квалификация по османистика и е човекът зад фейсбук групата „Българска Циганска Общност - Меритокрация“.

Роден е на 25.12.1972 г. в „циганския квартал на град Бяла Слатина“. Родителите му дават името Гюнтер, на популярния германски футболист Гюнтер Нецер, но „възродителният процес“ носи със себе си името Георги. Години по-късно, името Гюнтер се завръща, но вече като псевдоним, с който можете да срещнете нашия герой в интернет пространството. До 19-тата си година, Георги живее в относително затворена среда - „До 1991 г. София беше чужбина за мен. Гостите от София се гледаха с възхищение, все едно идват от чужбина.“

Следват отбиване на военната служба и работа в различни сфери, докато през 2004-та година става част от българския контингент в Ирак. Срещата с бъдещата му съпруга, през 2010 г., още повече засилва желанието му да продължи образованието. Защото, както казва Георги: “Утре може да нямам нищо материално, но никой не може да вземе нещата в главата ми. Образованието, знанието е сила и никой не може да го вземе от човека.” През 2015 г. не достигат местата, за да запише „Екология и опазване на околната среда“ в Нов български Университет, но след няколко опита започва да следва в СУ „Св. Климент Охридски“. Днес той вече е бакалавър по история и магистрант в програмата по Българското възраждане в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Защо фейсбук групата има в името си не толкова популярната дума „меритокрация“? (доказване на човека на база неговите способности и талант) – „Целта ми е в групата да показвам добрите примери. Да стимулирам желанието за интеграция. Иначе е много по-лесно да се капсулираш, да се върнеш обратно, отколкото да тръгнеш по път, по който никой преди това не е вървял.

За Гюнтер е много важно да променим начина, по който ромите гледат на света около тях, така че да започнат да се интересуват от това което ги заобикаля. „Тази енергия да не са част от системата - трябва да я обърнем в другата посока, споделя той. И продължава: „Работя за това, да се промени отношението към образователната система. Интеграционен център не трябва да са децата, а семейството. Там се формира дискриминацията.“

Човек се учи докато е жив,“ цитира популярната мъдрост Гюнер. Той често работи до 1-2 през нощта и е щастлив и развълнуван да държи в ръцете си и превежда султански фермани. Мечтата му да защити докторска дисертация е на път да се осъществи, а ние му желаем да запази ентусиазма и упоритостта си.

Първият участник в „Етнокафене“ беше писателят Алберт Бенбасат. Предстои на 10-ти май третото издание с гост писателят Еди Румян. Той е автор на сборниците с разкази „Баница с локум“ и „Последен шанс“. Събитието ще се проведена на 10 май от 18.30 ч.